Силицият е полу-метал, известен преди като „силиций“. Има точка на топене 1420 градуса и плътност 2,34 g/cm³. Тя е твърда и крехка. Той е неразтворим в киселини при стайна температура, но лесно разтворим в основи. Металният силиций има свойства, подобни на германий, олово и калай, проявявайки полупроводникови свойства. Силицият е изключително изобилен в земната кора, на второ място след кислорода, представляващ повече от една четвърт от общото му тегло, съществуващ под формата на силициев диоксид или силикати.
Най-чистите силициеви минерали са кварцът или силициевият диоксид. Силицият има два алотропа: единият е тъмнокафяв аморфен прах, който е реактивен и може да гори във въздуха; другият е стабилен кристал (кристален силиций). Обикновеният силициев диоксид и кварц се използват в стъкло и други строителни материали, докато високо{2}}качественият кварц се използва за направата на сплави, метали и монокристали.
